Урок по история: Този български цар плаща с живота си заради дрехите си
Илюстрация Йоан Скилица
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Той е единственият български цар, погубен простъпка от български граничар, поради византийските му облекла.
Първороден наследник е на цар Петър I и царица Ирина Лакапина.
Заедно с брат си Роман е даден като пленник във Византия, откъдето през 970 година, след гибелта на цар Петър, братята се завръщат в България.
Борис II става цар на българите в доста комплицирана конюнктура. От север нахлуват русите, които завладяват столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се насочва към Югоизточна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е погубен и на престола се възкачва Йоан I Цимиски. Новият император прави опит да се сдобри с княза, само че предлагането му е отхвърлено. Борис, който официално към момента ръководи България (но позволява съветски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съдружници (унгарци и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38-хилядна войска. През лятото на 970 година при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургас при Одрин) войските му са разрушени от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е заставен да се отдръпна назад на север от Стара планина.
През пролетта на 971 г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка борба с руско-българската армия императорът завладява българската столица (5 април 971 г.). Първоначално той признава Борис за стопанин на българите и декларира, че задачата му е единствено да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се обитават последните елементи от войските на Киевска Рус. След като обсадата се стяга, Светослав се съгласява да се отдръпна и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий подрежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наименуван Йоанопол в чест на новия държател. Императорът води Борис и Роман още веднъж в Константинопол, където на площада пред всички подрежда на Борис да смъкна знаците на властта. Борис получава купата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий смята българската територия за свое притежание. Освен Северна България и Тракия, под византийска власт са сложени и някои югозападни елементи от българската страна, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те минават под ръководството на синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
На осмата година от пленяването си (977 г.) Борис II и Роман бягат от Константинопол, само че на границата Борис, облечен във византийски облекла, е погубен по простъпка от българската гранична стража.
До нас не е достигнало името на брачната половинка на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки правоприемник, а няколко дъщери.
Френският историк и генеалог Кристиан Сетипани допуска, че е възможно Мария, брачната половинка на цар Йоан Владислав, също да е щерка на цар Борис II.
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Той е единственият български цар, погубен простъпка от български граничар, поради византийските му облекла.
Първороден наследник е на цар Петър I и царица Ирина Лакапина.
Заедно с брат си Роман е даден като пленник във Византия, откъдето през 970 година, след гибелта на цар Петър, братята се завръщат в България.
Борис II става цар на българите в доста комплицирана конюнктура. От север нахлуват русите, които завладяват столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се насочва към Югоизточна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е погубен и на престола се възкачва Йоан I Цимиски. Новият император прави опит да се сдобри с княза, само че предлагането му е отхвърлено. Борис, който официално към момента ръководи България (но позволява съветски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съдружници (унгарци и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38-хилядна войска. През лятото на 970 година при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургас при Одрин) войските му са разрушени от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е заставен да се отдръпна назад на север от Стара планина.
През пролетта на 971 г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка борба с руско-българската армия императорът завладява българската столица (5 април 971 г.). Първоначално той признава Борис за стопанин на българите и декларира, че задачата му е единствено да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се обитават последните елементи от войските на Киевска Рус. След като обсадата се стяга, Светослав се съгласява да се отдръпна и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий подрежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наименуван Йоанопол в чест на новия държател. Императорът води Борис и Роман още веднъж в Константинопол, където на площада пред всички подрежда на Борис да смъкна знаците на властта. Борис получава купата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий смята българската територия за свое притежание. Освен Северна България и Тракия, под византийска власт са сложени и някои югозападни елементи от българската страна, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те минават под ръководството на синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
На осмата година от пленяването си (977 г.) Борис II и Роман бягат от Константинопол, само че на границата Борис, облечен във византийски облекла, е погубен по простъпка от българската гранична стража.
До нас не е достигнало името на брачната половинка на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки правоприемник, а няколко дъщери.
Френският историк и генеалог Кристиан Сетипани допуска, че е възможно Мария, брачната половинка на цар Йоан Владислав, също да е щерка на цар Борис II.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ